Съвременното разбиране за ИТ управление на процесите в университетите включва в себе си съвкупността от организационна структура, институционални взаимодействия и подходящи мениджърски практики, които създават условие за ефективно управление на информационните технологии и инфраструктура в университетите, така че те да способстват за безпроблемното протичане на основните (обучение и наука) и спомагателните (административни и бизнес) процеси в организацията с оглед постигане на стратегическите и тактическите цели и задачи на институцията, добавянето на стойност и придобиването на стратегически предимства при поемане на премерени нива на риск. За разлика от дейността на традиционните фирми, където взаимодействията в този процес са основно между бизнес и ИТ мениджмънта, в сферата на висшето образование се появяват нови страни в тези взаимодействия – академичен мениджмънт, а ролята на част от ползвателите, вчастност – преподавателите, е силно завишена в резултат на институционалните традиции и принципите на академичната автономия. Това позволява да се предложи обособяването на изцяло нов управленски модел „академична монархия“, при който решенията, свързани с ИТ процесите и ресурсите на университета, се вземат от висшия академичен мениджмънт, като тук се изключва изцяло възможността, ИТ мениджърите да имат независими решения, а тяхната функция се свежда до прилагане на взетите решения.

Макар и нова за университетските управленски среди, концепцията за „архитектура на предприятието“ намира все по-широк прием сред висшия академичен мениджмънт, тъй като позволява изравняване на институционалните, бизнес и ИТ цели на организацията в рамките на процеса по превръщане на институционалната визия и мисия в дългосрочни политики и стратегии, съобразени със спецификата и промените в обкръжаващата среда и ресурсната обезпеченост, съдействащи за преследване и реализация на целите пред организацията и осъществяване на контрол за тяхното постигане. Като се отчитат спецификата на съвременните университети, се предлага разширяването на тази концепция чрез обособяване на нов йерархичен елемент (ака-демична архитектура), надграждаща класическата бизнес архитектура на институцията и съчетаваща специфичните за висшите училища об- разователна и научна архитектура.

Резултатите от проведеното в периода 31 октомври – 30 ноември 2016 г. сред висшите училища в Централна и Източна Европа международно изследване „Предизвикателства пред управлението на информационните технологии в университетите“ показа, че въпреки висока степен на развитие и разпространение на информационните технологии в балканските университети, ИТ мениджърите очакват увеличаване на търсенето и използването на ИТ услуги в университетите, а сред основните предизвикателства на дигиталната икономика те посочват нарастване на образованието, базирано на компетенциите, електронните изследвания и ролята на институционалния бранд, като в България сред тях се открояват и преосмислянето на бизнес модела, и ролята на иновативните образователни пространства. Текущото използване на информационните технологии в образователния процес е свързано с подобряване процеса на усвояване на знания от студентите, като има ясно изразени предпочитания към хибридната форма на обучение пред изцяло неприсъственото онлайн обучение. Сред образователните иновациите, които ще имат най-позитивно въздействие върху висшето образование на Балканите, в бъдеще се очертават адаптивното обучение за персонализирано образование, хибридните курсове и отворените образователни ресурси. В чисто технологичен план очакванията за настъпващи промени са свързани с навлизането на мобилните технологии и социалните мрежи, модернизация на бизнеса, интернет на нещата, управлението и съхраняването на данни и облачните услуги, като българските ИТ мениджъри свързват своите професионални предизвикателства и с клауд компютинга и процесите по оптимизация на сървърната инфраструктура чрез нейната виртуализация и нарастващата нужда за гарантиране сигурността на информацията.

Успоредно с това, финансовото управление на ИТ процесите в университетите се характеризира с висока централизация, ограничени целеви средства, липса на специализиран ИТ бюджет и ниска степен на участие на ИТ мениджърите при определяне и приоритизацията на ИТ разходите, като ключов финансов фактор е най-ниската покупна цена. Притеснително е, че в значителна част от университетите не се използват финансови методи за анализ и управление на ИТ бюджетите, а що се отнася до използването на финансови измерители за оценка на инвестиционните проекти, като цяло се констатира изключително слабо използване на класическите финансови показатели.

Въведение

Глава 1 Предизвикателства пред управлението на университетите 1. Ключови тенденции в развитието на висшето образование 2. Предизвикателства пред управлението на университетите 3. Навлизане на информационните технологии във висшето образование

Глава 2 Стратегическо управление на информационните технологии в университетите 1. Стратегическо управление и бизнес архитектура на университета 2. Концептуална рамка на ИТ управлението в университетите 3. Място и взаимодействие на ИТ отдела в организационната структура на университета

Глава 3 Състояние и проблеми пред управлението на информационните технологии в университетите 1. Обща характеристика на изследваните университети и респонденти 2. Стратегическо управление на ИТ процесите и технологиите в университетите 3. Структура и отговорности на ИТ звеното 4. Тенденции в използването на информационни и образователни технологии и услуги в университетите 5. Финансово управление на информационните технологии и услуги в университетите

Заключение

Използвани източници

Резюме