Осъществяването на интелигентен растеж чрез изграждане на икономика, основаваща се на знания и иновации, е сред приоритетите на Европейския съюз в стратегията „Европа 2020”. Път към реализирането на тази цел е осигуряването на условия за ускоряване развитието на високоскоростен достъп до интернет и използване предимствата на единен цифров пазар за домакинствата и фирмите. Съответните мерки са разработени в специална „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ (Програмата в областта на цифровите технологии за Европа (Digital Agenda for Europe), COM (2010) 245 окончателен, 2010). 

Създаването на цифров единен пазар в Европа е стратегическа цел на Европейската комисия от 2015 г. (Стратегия за цифров единен пазар за Европа, 2015). Дигиталната свързаност създава предпоставки за генериране на растеж за европейската икономика и за повишаване на конкурентните ѝ позиции в световен мащаб, открива нови възможности за хората и бизнеса и благоприятства създаването на икономика, основана на знанието. Чрез единния цифров пазар се гарантира свободното движение на хора, стоки и капитали, а за предприятията и населението се осигурява лоялна конкуренция и защита на потребителски и лични данни. Разпространението и използването на цифровите технологии благоприятства осъществяването на модерно управление, насърчава бизнес инициативата, подобрява достъпа на гражданите до информация и възможностите им за работа. 

Неоспоримо е значението на цифровите технологии, телекомуникационните системи, компютърната техника, глобалната свързаност чрез интернет за социалното и икономическото развитие. Те улесняват достъпа до информация като важен ресурс в съвременния свят, подпомагат комуникациите, непрекъснато повишавайки сигурността при обмена на данни, все повече се превръщат в конкурентни предимства на съвременната икономика и двигател за възходящото развитие на държавите в информационното общество. 

Провеждането на политика в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) е неразривно свързано с използването на подходящи показатели за измерване на напредъка в областта на информационното общество. За изчисляването им е необходима достоверна, навременна и достатъчно пълна информация, което налага събирането на съгласувани статистически данни – предмет на статистиката на информационното общество. Тя е ново направление в социално-икономическата статистика, чието възникване и развитие са свързани с необходимостта от изследване и оценка за тенденциите и закономерностите във въвеждането и използването на ИКТ. 

Управлението и развитието на информационното общество е свързано с необходимостта както от качествена, така и от количествена оценка за значимостта на настъпилите промени: създадените технически и технологични условия за разпространение и използване на ИКТ в различните области на обществения живот; влиянието, което има използването на ИКТ върху икономическите резултати на страната и върху заетостта; въздействието на ИКТ за подобряване благосъстоянието на населението; достъп до информационните ресурси; сигурност на информацията и т.н. Това поражда необходимостта от статистическо изучаване на информационното общество и актуалността на разработката. Именно статистиката предлага специален подход към събирането, обработката и анализа на информацията за получаването на обективни резултати за състоянието и динамиката на протичащите процеси, за проявяващите се зависимости. 

В научната литература проблемите на информационното общество са разработвани от представители на различни клонове на научното знание – Чернов (2003), Панцарев (2010), Бугаенко (2012), Webster (2006), Karvalics (2010), Browne et al. (2015), Brzezinska (2017) и др. В България по темата са работили философи (Палюшев, 1995; Лилов, 2008), юристи (Кискинов, 2005), икономисти (Василев, 2014; Тонев, 2007; Денчев, 2008; Иновации), информатици (Върбанов, 2007; Мойнов, 2004). Статистическите изследвания се ограничават до ежегодните прессъобщения на НСИ „Основни резултати от изследването на информационното общество в предприятията“ и „Основни резултати от изследването на информационното общество в домакинствата“ (Информационно общество, н.д.), както и анализ на резултатите от първите проведени проучвания за използването на ИКТ в България (Джеф, 2006; Добромирова, 2008). Недостатъчното разработване на проблематиката на информационното общество, и най-вече статистическите аспекти, подсилва актуалността на монографичния труд.

Обект на изследване в монографията е информационното общество, а предмет на изследване са закономерностите в развитието на информационното общество в България на макроравнище. Целта на настоящото изследване е да се изяснят основни аспекти на статистическото изследване на информационното общество и чрез статистически методи да се анализират тенденциите и закономерностите в състоянието и динамиката му в България. За реализиране на поставената цел се поставят следните изследователски задачи: първо, изясняване същността на информационното общество като обект на статистическо изучаване, представяне на основните източници на данни и статистически показатели за измерването му, прилагани в практиката на международни организации; второ, изясняване методологическите аспекти на статистическото изследване по отношение използването на информационните и комуникационните технологии, провеждано в Европейския съюз и особеностите му в България; трето, извършване на икономико-статистически анализ на динамиката и структурата на показатели за характеризиране на информационното общество в България и моделиране на очерталите се тенденции, измерване на използването на информационните и комуникационните технологии.

Изследователската теза, защитавана в монографичния труд, е, че представянето на статистическите аспекти на информационното общество и познаването на статистическите показатели за характеризирането му са необходимо условие за установяване на закономерностите на процеса на неговото формиране и развитие. Резултатите от статистическия анализ на информационното общество са предпоставка за обективно оценяване на ефективността от политиките и действията за успешно приобщаване на България към Европейското информационно пространство.

В изследването се използва комплексен подход, който се основава на статистическия подход за разкриване и опознаване на закономерностите в развитието на информационното общество като процес, характеризиращ се с масово проявление. Реализирането на целта на изследването се осъществява чрез индуктивния и дедуктивния подходи, като методи на теоретично изследване са приложени анализ и синтез, конкретизация, аналогия. В процеса на работата са използвани статистически методи за анализ и моделиране на динамични редове и на структурни изменения и различия, графични изображения и др. Техническата обработката на данните е извършена чрез програмния продукт MS Excel. При моделирането на тенденции е използван програмният продукт EViews.

Авторът изказва своята благодарност на ръководството на Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – Свищов за съдействието, на академичния състав на катедра „Математика и статистика“ и лично на нейния ръководител проф. д-р Поля Ангелова за подкрепата и неоценимата помощ при подготвянето на окончателния вариант на ръкописа, на отдел „Наука, иновации и информационно общество“ към Националния статистически институт за предоставените статистически дологически документи.

ВЪВЕДЕНИЕ

Глава първа. ИНФОРМАЦИОННОТО ОБЩЕСТВО КАТО ОБЕКТ НА СТАТИСТИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ

1.1. Същност и характеристики на информационното общество

1.2. Показатели за характеризиране на информационното общество

1.3. Информационно осигуряване на статистическото изследване на информационното общество

Глава втора. МЕТОДОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА СТАТИСТИЧЕСКОТО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ИНФОРМАЦИОННОТО ОБЩЕСТВО В ЕС

2.1. Измерване на информационното общество в ЕС – ретроспективен обзор

2.2. Измерване на разпространението и използването на ИКТ в дигитално свързаната Европа

2.3. Методология на изследването за използване на ИКТ и електронна търговия в предприятията

2.4. Методология на изследването за използване на ИКТ от домакинствата и физическите лица

2.5. Методологични особености на статистическото изследване в България

Глава трета. СТАТИСТИЧЕСКИ АНАЛИЗ НА АСПЕКТИ НА ИНФОРМАЦИОННОТО ОБЩЕСТВО В БЪЛГАРИЯ

3.1. Обща характеристика на информационното общество в България в контекста на Европейското информационно пространство

3.2. Проникване на интернет в дейността на предприятията

3.3. Достъп на домакинствата до интернет

3.4. Използване на интернет от лицата на възраст между 16 години и 74 години

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ

ПРИЛОЖЕНИЯ