Данъчната система е фундаментална и неделима част от икономическата система на всяка държава, която оказва съществено въздействие върху данъчната, фискалната и социалната ѝ политика. Установяването на стабилна и ефективна национална данъчна система е  фокусирано върху създаването на устойчив и гъвкав механизъм, чиято основна цел е разпределението и преразпределението на националния доход чрез постигане на баланс между интересите на обществото и държавата. Като комплексна структура, данъчната система е изградена от действащото данъчно законодателство, данъци, административни органи и държавни институции, упражняващи контрол върху събираемостта на данъчните приходи и данъчния процес. Нейното формиране е следствие от взаимодействието на редица фактори: исторически, икономически, политически и социални фактори.

За функционална и рационална данъчна система се приема тази, в която действието на данъчното законодателство и на различните видове данъци поотделно, както и в тяхната съвкупност, е съгласувано и подчинено на реализирането на предварително поставени цели и задачи, без това да накърнява интересите на данъкоплатците от една страна и на държавата от друга. В случаите, когато е налице невъзможност за установяване на такъв баланс, основен приоритет на правителството на всяка държава е да се търсят възможности за оптимизиране на националната данъчна система.

Процесът на проучване на основните способи за подобряване на ефективността на данъчната система с оглед постигане на оптимални фискални резултати налага необходимостта от задълбочено изследване на компонентите на българската данъчна система и показателите, които я характеризират. В този смисъл изследването на българската данъчна система е актуална тема с подчертан научен и приложен интерес.