В съвременните условия организациите все повече се стремят да използват знанието като свое основно конкурентно предимство. Ето защо те полагат целенасочени усилия да овладеят процеса на споде-ляне, развитие и използване на знанието. Това е най-сигурният начин, за да доставят по-качествени продукти и услуги на своите клиенти, да се ориентират по-бързо, да станат по-иновативни, т.е. „учещи се” организации.

Осъзнаването на ролята на знанието за развитие на бизнеса и на обществото като цяло стана причина за възникване на концепцията „икономика, базирана на знанието”. В нея знанието се разглежда като ключов фактор, върху който се базира растежът на икономиката. Идеята се лансира за първи път в доклада на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие от 1996 г., озаглавен „Икономика, базирана на знанието” („The Knowledge-Based Economy”). Към настоящия момент тази идея е залегнала в основния документ на Европейския съюз – Стратегия „Европа 2020”. Очакванията са да се постигне интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, т.е. да се промени цялостната концепция за растеж, при която стандартните ресурси да се допълват все повече с „неизчерпаемите”.

Управлението на знанието е една от най-актуалните теми през последните години, най-вече поради огромните възможности, които се откриват пред организациите, и добавената стойност, която те могат да получат в резултат на адекватно управление на знанието. Ролята на управлението на знанието на микрониво е толкова широка и многопластова, че е трудно да бъде описана, поради което различните автори я разглеждат от различни гледни точки.

Настоящата разработка се основава на проучване на възможностите, които предоставя управлението на знанието за подобряване ефикасността на плановата функция на общинските администрации, както и изготвяне на препоръки за усъвършенстване на процеса на уп-равление на знанието в българските общини.

Управлението на знанието е разгледано, от една страна, като процес, в който се включва придобиване, създаване, превръщане, трансфер и натрупване на знание, от друга страна – като система, в която отделните елементи се намират във взаимовръзка.